ЕС е политически и икономически съюз на 27 европейски държави, които си сътрудничат в области като търговия, икономика и правосъдие. Шенгенската зона е отделна част от ЕС, където контролът по вътрешните граници между участващите страни е премахнат, което означава, че пътниците могат да пътуват в зоната без паспортен контрол.
Не всички страни от ЕС са част от Шенгенска зона, а някои държави, които не са част от ЕС, участват в Шенгенската зона.
За да направим това по-прозрачно, в тази статия разглеждаме и историята и произхода както на ЕС, така и на Шенгенско пространство.
История и произход на ЕС
Европейският съюз (ЕС) се ражда в резултат на процес на политическа и икономическа интеграция, започнал след Втората световна война. Една от основните цели беше да се сложи край на войните между европейските държави и да се намери начин да работят заедно и да разрешават конфликти без насилие или заплахи.
През 1951 г. е основана Европейската общност за въглища и стомана (съкратено: ЕОВС). Това беше европейска организация, предназначена да постави производството на въглища и стомана под ръководството на общ Върховен орган. ЕОВС беше основана по това време от Франция, Германия, Белгия, Холандия, Италия и Люксембург. Това беше първата стъпка към политически и икономически съюз между европейските страни. През 1957 г. Европейската икономическа общност (ЕИО) е основана от същите страни с цел засилване на икономическата интеграция. ЕИО създаде общ пазар и преследва паричен съюз.
През 1993 г. е подписан Договорът от Маастрихт, който води до създаването на Европейския съюз (ЕС) и въвеждането на еврото като обща валута. Оттогава ЕС се разшири с присъединяването на нови държави и обхватът на сътрудничество между държавите-членки се разшири в много повече области, като вътрешни работи, външни работи, отбрана и правосъдие.
История и произход на Шенгенската зона
Шенгенското пространство беше създадено, когато пет държави се присъединиха през 1985 г Шенгенско споразумение подписаха решение за постепенно премахване на контрола по общите граници. След споразумението през 1990 г. беше сключена Конвенцията за прилагане на Шенген, която предвижда окончателно премахване на контрола по вътрешните граници и редица съпътстващи мерки. Контролът по външните граници беше затегнат, процедурите за издаване на единни визи, на Шенгенска информационна система Беше въведена ШИС, полицейското сътрудничество по вътрешните граници беше засилено и подходът към трафика на наркотици беше подобрен.
През следващите години все повече и повече държави от ЕС се присъединиха към конвенцията и през 1997 г. конвенцията беше въведена като официална част от правото на ЕС. Днес Шенгенската зона се състои от 27 държави, повечето от които са членки на ЕС, въпреки че има и някои страни извън ЕС, които са част от Шенгенската зона.
Целта на Шенгенския договор
Целта на Шенгенския договор е да премахне вътрешния граничен и паспортен контрол между участващите страни и по този начин да увеличи свободата на пътуване в рамките на Шенгенската зона. Това означава, че пътуващите в зоната без паспортен контрол може да пътува. Договорът също така има за цел да засили сътрудничеството между участващите страни в области като правосъдието и вътрешните работи, с цел по-добро поддържане на сигурността и борбата с престъпността в зоната.
Защо някои страни от ЕС не участват в Шенгенската зона?
Има няколко причини някои страни от ЕС да не са част от Шенгенската зона. Една от основните причини е, че някои държави искат да запазят собствените си политики за вътрешна сигурност и имиграция и не искат да правят компромис с тях с други страни от ЕС. Някои страни са наясно с опасностите от престъпността и незаконността и са решили да запазят граничния си контрол, за да защитят собствената си вътрешна сигурност.
Други държави не са членки на Шенгенската зона, защото все още не отговарят технически на изискванията за участие, като например адаптиране на инфраструктурата към новите правила или адаптиране на вътрешното им законодателство. Има и страни, които не са членки на ЕС, но са членки на Шенгенската зона, като Норвегия, Исландия, Швейцария и Лихтенщайн. Те подписаха договора за свобода на пътуване и сътрудничество със страните от ЕС в области като правосъдието и вътрешните работи.
Кога на държавите е разрешено да се присъединят към Шенгенската зона?
За да се присъединят към Шенгенското пространство, страните от Шенген трябва да докажат, че са в състояние:
- охрана на външните граници на Шенгенското пространство от името на другите шенгенски страни и униформа виза за кратък престой да достави (Шенгенвизум);
- работят ефективно с останалите Шенгенски държави поддържане на високо ниво на сигурност след премахването на контрола по вътрешните граници;
- прилага шенгенските правила, уреждащи сухопътния, морския и въздушния граничен контрол, издаването на визи, полицейското сътрудничество и защитата на личните данни;
- свържете се и използвайте Шенгенската информационна система (SIS) и Визовата информационна система (VIS).
Страните от Шенген редовно подлежат на оценка, за да се определи дали прилагат правилно шенгенските правила.
Кои страни са страни от Шенген?
Има 27 европейски страни, които попадат в Шенгенското пространство. Това са така наречените страни от Шенген. Като жител на Европейския съюз (ЕС) можете да пътувате свободно в тези страни. Лицата се проверяват на външните граници на Шенгенското пространство.
Това са страните от Шенген:
- Белгия;
- Дания;
- Германия;
- Естония;
- Финландия;
- Франция;
- Гърция;
- Унгария;
- Италия;
- Хърватия (член от 1 януари 2023 г.);
- Латвия;
- Лихтенщайн;
- Литва;
- Люксембург;
- Малц;
- Холандия;
- Норвегия;
- Австрия;
- Полша;
- Португалия;
- Словения;
- Словакия;
- Испания;
- Чехия;
- Исландия;
- Швеция;
- Швейцария.
Кои държави от ЕС не са страни от Шенген
Тези държави от ЕС не са част от Шенгенското пространство:
- България;
- Кипър;
- Ирландия;
- Румъния.
Кои държави извън ЕС са страни от Шенген
Тези държави не са част от ЕС, но са част от Шенгенското пространство:
- Лихтенщайн;
- Норвегия;
- Исландия;
- Швейцария.
Бъдещето на ЕС
Бъдещето на ЕС е несигурно и зависи от редица фактори. Има няколко предизвикателства, пред които е изправен ЕС, като миграционната криза, нарастващата заплаха от тероризъм, въздействието на Brexit, икономическото неравенство между държавите-членки, бъдещето на еврозоната и нарастващите евроскептични движения в някои държави-членки.
Налице е също нарастващ призив за по-нататъшна интеграция в рамките на ЕС, като установяването на обща политика за убежище и миграция, общ отбранителен съюз и по-координирана външна политика и политика за сигурност. От друга страна, има и гласове за по-малко интеграция и повече национален суверенитет, особено в страни, където присъства нарастващо евроскептично движение.
Трудно е да се предвиди как ще изглежда бъдещето на ЕС, но то ще зависи от това как ЕС и неговите държави-членки са в състояние да се справят с предизвикателствата и да постигнат баланс между необходимостта от интеграция и необходимостта от национален суверенитет.
Бъдещето на Шенген
В момента ЕС работи по програма за „интелигентни граници“ за външните граници. Това се състои от система за влизане/излизане, която подобрява граничния контрол, бори се с незаконната миграция, като същевременно улеснява преминаването на границата за често и предварително проверени пътници. ЕС също така има за цел да направи визовата процедура по-съгласувана с други области на политиката, като например туризма, и допълнително да улесни процедурите за често пътуващите. Освен това се обмисля нов тип виза, визата за турне, която ще позволява престой на територията на две или повече страни от Шенген за повече от 90 дни, но не повече от една година (с възможност
за удължаване на това с още една година).
Все пак бъдещето на Шенгенската зона остава несигурно, тъй като има няколко предизвикателства пред зоната, като например миграционната криза, нарастващата заплаха от тероризъм и въздействието на пандемия, например. Миграционната криза доведе до напрежение между участващите страни за това как да се справят с потока от бежанци и мигранти. Някои страни временно възстановиха граничния си контрол, за да поставят ситуацията под контрол, заплашвайки свободата на пътуване в зоната.
Нарастващата заплаха от тероризъм доведе до увеличаване на мерките за сигурност в зоната, ограничавайки свободата на пътуване. Има и гласове в полза на по-нататъшното укрепване на сътрудничеството в рамките на Шенгенската зона, като установяването на обща политика за убежище и миграция и общ граничен контрол. Следователно е трудно да се предвиди как ще изглежда бъдещето на Шенгенската зона. Това ще зависи от това как ЕС и участващите страни са в състояние да се справят с предизвикателствата и да намерят баланса между свободата на пътуване и сигурността на гражданите.
Източници: Националното правителство и Европейската комисия
Подобни публикации:
