Холандия е част от Шенгенското пространство. Тази зона е сътрудничество между 26 европейски държави-членки, които провеждат обща гранична и визова политика, ние наричаме тези държави шенгенски страни или шенгенски държави.
Държавите-членки са обвързани от едни и същи визови правила, които са определени в общия визов кодекс. Това позволява на пътниците да се движат в рамките на цялото Шенгенско пространство без взаимни гранични проверки, лицата, за които се изисква виза, имат само една виза, Шенгенвизум, необходими за преминаване на външната граница на Шенгенското пространство.
Свободното движение на хора е основно право, гарантирано от ЕС на неговите граждани. Тя позволява на всеки гражданин на ЕС да пътува, работи и живее във всяка страна от ЕС без никакви специални формалности. Шенгенското сътрудничество увеличава тази свобода, като позволява на гражданите да пресичат вътрешните граници, без да бъдат подложени на граничен контрол. Шенгенското пространство гарантира свободно движение за повече от 400 милиона граждани на ЕС, както и много граждани на държави извън ЕС, бизнесмени, туристи или други лица, пребиваващи законно на територията на ЕС.
Шенгенски държави
Страните, изброени по-долу, са част от Шенгенското пространство:
| Белгия | Дания | Duitsland |
| Естония | Финландия | Frankrijk |
| Griekenland | Унгария | Италия |
| Латвия | Лихтенщайн | Литва |
| Люксембург | Малта | Холандия |
| Норвегия | Австрия | Полша |
| Португалия | Словения | Словакия |
| Испания | Чешката република | Исландия |
| Швеция | Швейцария | Хърватия |
Държавите България, Хърватия и Румъния започнаха процедура за присъединяване към Шенгенското пространство. Исландия, Норвегия, Швейцария и Лихтенщайн се присъединиха към Шенгенското пространство от страни извън ЕС.
Свободно движение в Европа
През 1985 г. отделните правителства на ЕС в Шенген (малко село в Люксембург) подписаха Шенгенския договор. С този договор участващите страни се споразумяха за постепенното премахване на контрола по общите си граници. Прилагането на Шенгенското споразумение започва през 1995 г., като първоначално включва седем държави от ЕС. Сега 27 държави са част от Шенгенското пространство.
Всички граждани на ЕС, независимо от националността, могат да пресичат вътрешните граници, без да бъдат подложени на граничен контрол. Компетентните национални органи обаче могат също така да извършват полицейски проверки на вътрешните граници и в граничните зони, при условие че тези проверки не са еквивалентни на гранични проверки.
В случай на сериозна заплаха за обществения ред или вътрешната сигурност, шенгенска държава може временно да въведе граничен контрол по вътрешните си граници. По принцип за ограничен период от не повече от тридесет дни. Ако такъв контрол бъде въведен отново, другите държави от Шенген, Европейският парламент и Европейската комисия трябва да бъдат информирани, както и обществеността.
Свобода и сигурност за пътуващите
Разпоредбите на Шенген гарантират, че контролът по вътрешните граници на Съюза е премахнат, докато контролът по външните граници е затегнат. Това е в съответствие със споразуменията. Тези споразумения обхващат няколко области:
- общи правила, приложими за лицата, преминаващи външните граници на ЕС, включително видовете изисквани визи и начина, по който трябва да се извършва контролът по външните граници;
- хармонизиране на условията за влизане и правилата за краткосрочни визи (до 90 дни);
- засилено полицейско сътрудничество (включително правото на трансгранично наблюдение и преследване по горещи следи);
- по-тясно съдебно сътрудничество чрез по-бърза система за екстрадиция и прехвърляне на изпълнението на наказателни присъди;
- създаване и развитие на Шенгенската информационна система (ШИС);
- документи, необходими за пътуване в Европа.
Условия за присъединяване към Шенгенското пространство
Присъединяването към Шенгенското пространство не е просто политическо решение. Държавите също трябва да отговарят на списък от предварителни условия, като например да са подготвени и да имат капацитет да:
- да поеме отговорност за контрола на външните граници от името на другите шенгенски държави и за издаването на единни шенгенски визи;
- да работят ефективно с правоприлагащите органи в други държави от Шенген, за да поддържат високо ниво на сигурност, след като граничният контрол между държавите от Шенген бъде премахнат;
- да могат да прилагат общите шенгенски правила, като сухопътен, морски и въздушен граничен контрол (летища), издаване на визи, полицейско сътрудничество и защита на личните данни;
- Бъдете свързани и използвайте SIS.
Страните кандидатки преминават през „Шенгенска оценка“ преди да се присъединят към Шенгенското пространство и след това страните периодично се преразглеждат, за да се гарантира правилното прилагане на законодателството.
